Искра Ангелова е совата на БНТ. Наричат я така,защото вече няколко години води предаването „Нощни птици". Доволна е от концепцията на шоуто си и категорично защитава тезата, че в тълпата част от денонощието хората разговарят по-искрено и са склонни да
споделят повече
Признава обаче, че никога не е мечтала за подобна работа и днес не може да повярва къде я е изпратила съдбата й. Искра е родена преди 37 години в София. От малка е раздвоена между интереса си към литература и дарбата да пресъздава образи на сцената. Затова след гимназията
завършва две висши образования
- актьорско майсторство в НАТФИЗ и българска филология в Софийския университет По време на следването си брюнетката печели Фулбрайтова стипендия и заминава за САЩ, където работи като втори асистент в популярното сутрешно предаване „The Early Show”. След като се връща в България, практиката и зад океана я прави едно от най-Желаните лица за всички телевизии.
Така става първата водеща на сутрешния блок на Би Ти Ви „Тази сутрин" в тандем с колегата си Огнян Бояджиев. Талантливата водеща обаче решава да смени Би Ти Ви с Нова. Там си партнира с настоящия водещ на „Календар" Ники Дойнов. Предаването се казва „У нас" и отново е
сутрешно, само че се излъчва през уикендите и има за-
бавен характер, за разлика от
строгите рамки на делничния сутрешен блок
В кариерата на Ангелова следва рязка смяна, след като преди пет години тя тотално преобръща режима си. Зарязва ранните предавания и развива концепция за нощно токшоу. Така се ражда „Нощни птици", което става запазена марка в ефира на БНТ. „Работя в телевизия, но се чувствам най-добре на сцената. Обичам да се запознавам и изучавам образите на героините си. Когато играеш пред публика, усещането е неповторимо. Кара те да се чувстваш витален, в хармония със собственото си себеусещане и характера на персонажа", обяснява Искра. Искра с охота разказва за кариерата си, но пази в пълна мистерия личния си Живот В момента има мъж до себе си, но не говори за него. Твърди, че любовта е нежна като цвете и не бива да се докосва до нездравия интерес на завистници и клюкари. Единствената си връзка, която водещата не успя да опази от медиите, беше краткотрайната и афера с Любен Дилов -син. Чаровното лице на „Нощни птици" признава единствено, че обича да кара хората около нея да се чувстват щастливи, а самата тя се зарежда с енергия, когато прекарва моменти с близките си и когато общува с приятни събеседници. „Оптимист съм по рождение. Това е присъщо за хората, които успяват да запазят надеждата, вярата и любовта си с цената на всичко" усмихва се Искра.
Искра Ангелова: Оптимист съм по рождение
0 коментараПубликувано от Георги Календеров в неделя, август 01, 2010
Етикети: Искра Ангелова
От 3000 столетниците ни са само 300
0 коментараЦветан Минков е втори мандат председател на сдружение "Съюз на пенсионерите — 2004". Организацията е създадена от ръководителите на пенсионерски организации и движения, изградени след 1990 година, с участието на 520 учредители от цялата страна. До момента това е най-големият ленсионерски съюз у нас.
- Г-н Минков, могат ли хората, на които им предстои пенсиониране след 10 или 15 години, да са спокойни за старините си?
- През 2024 година влиза вторият стълб на пенсионната система. Според закона парите в този стълб се капитализират, разпределени в 10 частни фирми. От една година се формира и Сребърният фонд, но няма никаква гаранция, че тогавашните пенсионери ще получават това, което вземаме дори ние сега при рухване на пирамидата и малката държавна гаранция. Първите проблеми на пенсионната система в Гърция подсилват съмненията ни.
- Доходите на пенсионерите са ниски, дори мизерни. Отчитате ли най-страшното -повишена смъртност?
- В края на 2009 г. общият брой на пенсионерите у нас е 2 063 457, от които без трудова дейност са 55 246, а от останалите 1 633 709 са с пенсии за стаж и възраст без увреждания. Има и 374 502 души, които получават пари, защото са с увреждания.
През целия преход се стигна до повишена смъртност на възрастните хора. До 2000 година ние имахме над 3000 столетници, а сега са под 900 души. Благодарение на постиженията в медицината и на техническите науки става възможно да се предвижда по-голяма продължителност на живота с по-малко трудещи се. Разбира се, не смъртността
следва да е разковничето
за решаване на проблема за достоен живот.
- Пенсиите на българите са направо смешни спрямо европейските...
- Бях на конференция с партньорските пенсионерски съюзи от страните - членки на ЕС. Трябваше да обясним какви са парите за нашите пенсии. Останалите споделяха, че най-ниската пенсия в Гърция е 420 евро, а при финландците е 800 евро. Разказах, че максималното възнаграждение за прослужени години при нас е с таван 700 лв., т.е. 352 евро. Представяте ли си реакциите?
но борбата продължава и надеждата остава
- Кои са най-ощетени от непрекъснатите промени на пенсионната реформа - най-възрастните или тези, които сега излизат в пенсия?
- С подзаконови актове и „талантливи тълкувания" са напраени такива нарушения, че пенсиониралите се до 2000 година са дискриминирани. Особено ощетени са хората, които са спрели да работят между 1988 до 1992 година - там парите са намалени с половина, а на някой и с две трети.
- Вие сте споменавали няколко пъти, че пенсионният фонд се ограбва. Как става това?
- С нарушение на чл. 9, 68 и 104 от Кодекса за социално осигуряване с подзаконов акт на правителството за приравнен "трудов" стаж като основен множител при определяне на пенсиите. Представете си, че сте на 60-годишна възраст, но пенсионно сте осигуряван за 120 години. Това е станало в правителството на Иван Костов.
Тогавашният социален министър Иван Нейков внася, а парламентът одобрява подзаконов акт. На практика точките, които се получават при смятането на първа категория труд например, се приемат за реален трудов стаж. Ако например сте работили 20 години като военен летец, това се умножава по три и дава 60 точки.
Но с подзаконовия акт на Нейков точките - 60, стават реален трудов стаж. А в същото време вие не сте осигурявани за такъв период. В случая най-много такива години и най-високите пенсии са при хората, работили първа категория - военни, полицаи, миньори и така нататък.
Например двама летци - единият граждански, а другият -военен, вземат пенсии с доста големи разлики. И именно това са противниците на промените - военните. И по този начин пенсионният фонд губи пари. Точната цифра на фалшивите години в момента е 6 571 705 години, приети като верни.
Публикувано от Георги Календеров в неделя, юли 25, 2010
Етикети: столетници
Жребецът Фюри още препуска в спомените от детството ни
2 коментараАмериканският сериен телевизионен филм „фюри" в никакъв случай не може да се нарече социалистически. Но май бе първият детски сериал, излъчван в социалистическите времена на България, когато родната телевизия едва прохождаше, филмът е от 116 тридесетминутни епизода и е създаден между 1955 и 1960 година. Продуциран е от Инкорпорейтид Телевижън Къмпани. Още с премиерата си на 15 октомври 1955-а, филмът се превръща в хит в САЩ, а после победоносно обикаля целия свят.
У нас лентата се излъчва в началото на шестдесетте години и стана любимо забавление на милиони български деца и възрастни. Обаянието на филма идва от добре подбрания актьорски състав - звездите Питър Грейвс в ролята на Джим Нютън, Уилям фосет като Пит, Боби Даймънд в ролята на Джой... Както и от изумителната дресура на коня Фюри! Прекрасната пасторална природа, драматичните ситуации, романтиката на майсторите на ласото, грацията и
мощта на дивите мустанги - всичко това в детските очи изглеждаше като величествена приказка за свободата, храбростта и приятелството.
Ранчото Брокън Хийл в девствените прерии на Дивия Запад се превърна за българските деца в символ на „американската мечта", напук на цялата идеологическа пукотевица срещу зашиващия капитализъм. Всеки от нас искаше баща му да е като Питър Грейвс и да си има кон, подобен на Фюри.
„фюриманията" стигна дотам, че по панаирите и луна-парковете въртележките с детски кончета масово се кръщаваха фюри, а по сергиите се продаваха снимки по петдесет стотинки с образите на Питър Грейвс и палавия му жребец. Върхът на сладоледа бяха едни детски панталонки с емблемата на Фюри, които струваха два пъти по-скъпо от останалата конфекция и много трудно се вреждаше човек да ги купи на детето си.
По-късно у нас се появи и серийният филм „Ласи" и чак тогава ни стана ясно, че той е направен по същия тертип като „Фюри", само дето главният герой тук беше куче, а не кон. За неизкушените във филмовото майсторство детски очи обаче и двата филма бяха безкрайно интересни, защото проповядваха любов към природата, животните и волния живот.
В някой от следващите броеве ще ви разкажем и за Ласи, но ще бъдем още по-доволни, ако вие със своите писма ни подскажете кой от култовите сериали на доброто старо време да представим по-нататък в нашата поредица.
Публикувано от Георги Календеров в петък, юли 16, 2010
Етикети: спомени