Франческа Гаал

В световната история на киното

тя ще си остане загадъчната и разкошна

Франческа Гаал.

И още: мъничкият раздразнителен и

забавен Петер, разтърсващ киноекраните

със своите весели песнички...

Знаменитата актриса и певица е родена през февруари 1904-а в Будапеща, в семейството на унгарски евреи. Докато не се сдобива с елегантния си артистичен псевдоним франческа Гаал, всички я знаят като фани Зилберщайн. Впрочем, с рождените си име и фамилия, голямата дама на позабравеното кино не живее дълго. Причината е една единствена: стремителната артистична кариера, която крехкото девойче с необичайна външност прави. Изпреварвайки всички останали от нейното поколение, фани впечатлява публиката не само с брилянтната си игра, но и с изписаните тънки вежди и чипото си носле - те дотолкова се харесват на нежната половина от човечеството, че всички започват да й подражават. А мъжете да я обожават.

Но всичко това е мода. А после и преди...

Как става актриса

14-годишната фани, скривайки истинската си възраст, постъпва в театрална школа. И само след две години слабичкото, незабележимо момиченце фантастично се вписва в ролите на травестити, играе самонадеяни момчета. Ки-нокритицитея наричат „прелестно хлапе с щипка черен пипер в кръвта си".

Съдбата обаче е на път да отреди на франческа Гаал стремително да се срине от звезда до нулата. Но пак да стигне своя връх/Закономерно! Нямото кино отпътува в миналото. Идва времето на гласовете. Вече се търсят артисти, които не само играят добре, но и пеят. Тук именно франческа Гаал прохожда като никоя друга. През 1931 -а успешно се снима във филма „Червена чушка", където изпълнява песните на Фридрих Ваксман.

Успехът е оглушителен. Но през 1933 година се налага два подписани от актрисата договора да се разтрогнат. Причината - расови мотиви. Точно тогава на власт в Германия идват фашистите и няма смисъл една еврейка, макар и безкрайно талантлива, да търси перспективи за себе си.

Известно е, че даже самият Адолф Хитлер не е имал нищо против творчеството на франческа. Просто не можел да се примири с неарийския й произход.

Така Гаал продължава творческата си кариера в Австрия. Толкова успешно, колкото и в родината си. И всичко това защото във Виена все още никой не обръща внимание на указанията на райха. Напротив, те всячески са пренебрегвани. С това може да се обясни фактът, че франческа Гаал веднага се снима в първата звукова лента на студиото „Тобис-Саша-фильм" под наименованията „Чиби - игривото момиче". След тази музикална комедия на Макс Нейфелд младата жена играе и в музикалния филм „Скандал в Будапеща".

На гребена на вълната

Филмът „Петер и Ева" на Херман Костерлиц става суперпопуля-рен и показва какъв огромен

творчески потенциал има франческа Гаал. В тази лента тя се снима едновременно в две главни роли, обединени в едно лице - според сценария малката Ева, обличайки момчешки дрехи, работи на бензиностанция под името Петер.

В онзи период актрисата се снима в Австрия в популярните филми на Джо Пастерняк „Малката мама" и „Катерина". Самият Пастернак тогава оглавява европейския филиал на американската фирма „Юниверсъл". Любителите на киното в целия Стар континент са във възторг от героинята, изиграна от тъмнокосата актриса. Дотолкова, че всички започват да й подражават. Не само чипото носле и тънките й вежди привличат вниманието - модна става и прическата „Петер". А в магазините получават солидни приходи от продажбите на шапките „малката мама".

Мнозина правят състояния, използвайки популярни имена на кинозвезди и по други начини. Например, пускайки огромен тираж грамофонни плочи с популярни песни, изпълнени от франческа Гаал.

Гоненията на Гьобелс

Всички харесват филмите с участието на франческа Гаал, но не и доктор Гьобелс и неговото министерство на пропагандата. Затова в кината на „Третия райх" е немислимо да се видят тези ленти. После в Австрия се установява фашисткото правителство на Миклош фон Хорти и мечтите на франческа и нейното обкръжение тази страна да стане тяхно надеждно убежище се превръщат в химера, фашисткият режим всячески преследва евреите. Затова актрисата е принудена в края на краищата да замине за Америка, установявайки се в Холивуд. Джо Пастернак предлага договори с киностудиото „Юниверсъл" не само на Гаал, но и на Херману Костерлиц. В така сложилата се ситуация това е спасение за актьорите. В Щатите посрещат с разтворени обятия блестящата звезда на европейското кино. И не само това - мнозина от светилата на кинематографията и кинобизнеса са убедени, че тя ще продължи успешно своята кариера и във „фабриката на мечтите". Така и става в началото. Франческа променя външността си, за да се пригоди към местните стандарти. Налага се да пооправи устата си, носа, брадичката, размера на бюста. Да промени цвета на косите си и дори да свали излишните килограми, за да изглежда съвсем слаба.

Всичко изглежда прекрасно, но... Напълно неочаквано за безбройните си почитатели кинозвездата зарязва всичко, отново пресича океана и се връща в родината си.

Отново в родината

Трудно е да се обясни какво отвежда Франческа право под ударите на нацистката машина. Единствено, съществува предположение, че актрисата е почувствала, че губи популярност в чуждата за нея Америка.

Отгоре на всичко дошлият с нея в Холивуд режисьор Хенри Костнър (този псевдоним приема Херман Костерлиц) не кани нея за римейка на филма „Пролетния град", а друга една актриса - Дина Дурбин. Това никак не се харесва на

Франческа, която решава, че приятелите, избягали заедно с нея от фашизма, са я предали. Това тя никога не им прощава. Независимо от опасностите се връща у дома, във военната Будапеща, и се обрича на страдания. Майка й вече се намира в Будапещенското гето, където в мъчения идва краят на дните й. Съдбата на сестрата на актрисата също е трагична - тя умира в концлагер. По време на нападение е убит и племенникът й.

А Франческа Гаал, доброволно завърнала се в този ад, по време на войната се крие в мазето на собствения си дом. Ужасът продължава четири дълги години, докато в града не влизат съветските танкисти. Именно те спасяват актрисата, чиито филми са много популярни и обичани в тогавашния СССР. Един от съветските войници по-късно ще си спомни: „С група войници се спуснахме в метрото, където се криеше от бомбите цялото мирно население на града -жени, старци, деца... Ужасяващо зрелище! Хората, измъчени от глад, целите потънали във влага, естествено се страхуват от нас. И точно в този момент от една групичка се отдели жена, която най-неочаквано запя, протягайки към нас ръце. Пееше песента от „Петер", а пред нас стоеше... самата франческа Гаал!"

Осигуряват й продукти, нормално жилище вместо разрушения й дом, обезпечават й комфорт, доколкото това е възможно по време

на война. Има свидетелства, че между Франческа и войникът, който разказва спомените си за своята първа среща с нея, се ражда красив роман, но в официалната биография на актрисата липсва и дума за това.

Живот след войната

След войната настъпва нов период в творчеството на актрисата - играе главните роли в Будапещенския драматичен театър, снима се във филми.

Уви, годините на младостта й са отминали, на новата социалистическа Унгария й трябват образи и идеали, различни от тези на стареещата кинозвезда. И отново абсолютно спонтанно, както вече й се е случвало, франческа Гаал зарязва всичко и заминава за Америка - в страната, в която вече малцина я помнят.

В Холивуд също царуват нови звезди, раждат се нови образи и кумири. Затова й предлагат само непривлекателна работа със скромни, незабележими роли.

Фактически в тази страна Франческа е обречена от самото начало, парите бързо свършват, на практика няма почти никакви доходи. В крайна сметка се налага дори да гладува.

Така, обречена на мъчения и неизвестност, голямата дама умира в чуждата Америка на 65-годишна възраст.

Според някои експерти причината за смърт й била в това, че на младини е увеличила ръста си с няколко сантиметра - заради операцията с времето напълно се обездвижва. Всяка крачка й носи непоносима болка.

Малкият обожавай Петер, покорил с танците и песните си половината свят, си отива завинаги.

Цялата статия...

Даниела Тренчева: Получавам заплашителни есемеси

Звездата на „Календар" по Нова телевизия Даниела Тренчева бе обявена за най-красивата българка за миналата година. Цяло десетилетие е на малкия екран и отдавна е фаворит на зрителите. Успехът си има обяснение - искрена е пред камерата и не се страхува да показва емоциите си.

Неин партньор 6 централната емисия „Календар" е колегата й Ники Дойнов. Двамата вече се познават толкова добре, че са като близнаци. Знаят всичко за личните си проблеми, семейните си истории и нещата, от които се вълнуват в момента. „С Ники прекарвам повече време, отколкото с най-добрите си приятели", усмихва се водещата. Бъдещата журналистка е

истинска мъжкарана

като дете. Движи само в момчешка компания и понякога се сбива с някой по-голям батко. „Бях голяма лудетина. Играех на топка наравно с момчетата и не се интересувах от кукли за разлика от съученичките си. Исках да карам трактор или да стана космонавт".

След като завършва училище, Дани е наясно с приоритетите си за бъдещето. Преди да се дипломира като културолог, водещата следва операторско майсторство. Има вкус към откриването на малките детайли и мечтае един ден да се занимава с документалистика. Животът обаче има други планове за чаровната брюнетка. Съдбата и дава шанса да попадне в екипа на Нова телевизия и да стане лице на информационните емисии 6 националната медия. Първоначално на Тренчева са поверени кратките новини и разследващото предаване „На чисто". Журналистката признава колко сериозна отговорност е да представяш фактите, без да са изкривени. Преди да стане лице на „Календар", новинарката работи

върху свои разследващи репортажи. Често й се налага да влиза в различни образи заради спецификата на темите си. Веднъж дори се представя за

платена жрица на любевта

за да разобличи незаконната дейност на сутеньорите. Заради скандалните си разследвания редовно попада в полезрението на криминално проявени типове. „Периодично получавам заплашителни есемеси". Красавицата твърди, че още не е намерила мъжа на живота си. Споделя, че в момента кариерата е на първо място. Най-сериозната и връзка продължава две години, а философията и за мъжете е ясна и точна. Харесвам мъже с чувство за хумор и мнение, което знаят да отстояват. Да са уверени в това, което вършат Останалото е въпрос на химия и на едно намигване..." усмихва се нежно новинарката.

Цялата статия...