Цветан Минков е втори мандат председател на сдружение "Съюз на пенсионерите — 2004". Организацията е създадена от ръководителите на пенсионерски организации и движения, изградени след 1990 година, с участието на 520 учредители от цялата страна. До момента това е най-големият ленсионерски съюз у нас.
- Г-н Минков, могат ли хората, на които им предстои пенсиониране след 10 или 15 години, да са спокойни за старините си?
- През 2024 година влиза вторият стълб на пенсионната система. Според закона парите в този стълб се капитализират, разпределени в 10 частни фирми. От една година се формира и Сребърният фонд, но няма никаква гаранция, че тогавашните пенсионери ще получават това, което вземаме дори ние сега при рухване на пирамидата и малката държавна гаранция. Първите проблеми на пенсионната система в Гърция подсилват съмненията ни.
- Доходите на пенсионерите са ниски, дори мизерни. Отчитате ли най-страшното -повишена смъртност?
- В края на 2009 г. общият брой на пенсионерите у нас е 2 063 457, от които без трудова дейност са 55 246, а от останалите 1 633 709 са с пенсии за стаж и възраст без увреждания. Има и 374 502 души, които получават пари, защото са с увреждания.
През целия преход се стигна до повишена смъртност на възрастните хора. До 2000 година ние имахме над 3000 столетници, а сега са под 900 души. Благодарение на постиженията в медицината и на техническите науки става възможно да се предвижда по-голяма продължителност на живота с по-малко трудещи се. Разбира се, не смъртността
следва да е разковничето
за решаване на проблема за достоен живот.
- Пенсиите на българите са направо смешни спрямо европейските...
- Бях на конференция с партньорските пенсионерски съюзи от страните - членки на ЕС. Трябваше да обясним какви са парите за нашите пенсии. Останалите споделяха, че най-ниската пенсия в Гърция е 420 евро, а при финландците е 800 евро. Разказах, че максималното възнаграждение за прослужени години при нас е с таван 700 лв., т.е. 352 евро. Представяте ли си реакциите?
но борбата продължава и надеждата остава
- Кои са най-ощетени от непрекъснатите промени на пенсионната реформа - най-възрастните или тези, които сега излизат в пенсия?
- С подзаконови актове и „талантливи тълкувания" са напраени такива нарушения, че пенсиониралите се до 2000 година са дискриминирани. Особено ощетени са хората, които са спрели да работят между 1988 до 1992 година - там парите са намалени с половина, а на някой и с две трети.
- Вие сте споменавали няколко пъти, че пенсионният фонд се ограбва. Как става това?
- С нарушение на чл. 9, 68 и 104 от Кодекса за социално осигуряване с подзаконов акт на правителството за приравнен "трудов" стаж като основен множител при определяне на пенсиите. Представете си, че сте на 60-годишна възраст, но пенсионно сте осигуряван за 120 години. Това е станало в правителството на Иван Костов.
Тогавашният социален министър Иван Нейков внася, а парламентът одобрява подзаконов акт. На практика точките, които се получават при смятането на първа категория труд например, се приемат за реален трудов стаж. Ако например сте работили 20 години като военен летец, това се умножава по три и дава 60 точки.
Но с подзаконовия акт на Нейков точките - 60, стават реален трудов стаж. А в същото време вие не сте осигурявани за такъв период. В случая най-много такива години и най-високите пенсии са при хората, работили първа категория - военни, полицаи, миньори и така нататък.
Например двама летци - единият граждански, а другият -военен, вземат пенсии с доста големи разлики. И именно това са противниците на промените - военните. И по този начин пенсионният фонд губи пари. Точната цифра на фалшивите години в момента е 6 571 705 години, приети като верни.
От 3000 столетниците ни са само 300
0 коментараПубликувано от Георги Календеров в неделя, юли 25, 2010
Етикети: столетници
Жребецът Фюри още препуска в спомените от детството ни
2 коментараАмериканският сериен телевизионен филм „фюри" в никакъв случай не може да се нарече социалистически. Но май бе първият детски сериал, излъчван в социалистическите времена на България, когато родната телевизия едва прохождаше, филмът е от 116 тридесетминутни епизода и е създаден между 1955 и 1960 година. Продуциран е от Инкорпорейтид Телевижън Къмпани. Още с премиерата си на 15 октомври 1955-а, филмът се превръща в хит в САЩ, а после победоносно обикаля целия свят.
У нас лентата се излъчва в началото на шестдесетте години и стана любимо забавление на милиони български деца и възрастни. Обаянието на филма идва от добре подбрания актьорски състав - звездите Питър Грейвс в ролята на Джим Нютън, Уилям фосет като Пит, Боби Даймънд в ролята на Джой... Както и от изумителната дресура на коня Фюри! Прекрасната пасторална природа, драматичните ситуации, романтиката на майсторите на ласото, грацията и
мощта на дивите мустанги - всичко това в детските очи изглеждаше като величествена приказка за свободата, храбростта и приятелството.
Ранчото Брокън Хийл в девствените прерии на Дивия Запад се превърна за българските деца в символ на „американската мечта", напук на цялата идеологическа пукотевица срещу зашиващия капитализъм. Всеки от нас искаше баща му да е като Питър Грейвс и да си има кон, подобен на Фюри.
„фюриманията" стигна дотам, че по панаирите и луна-парковете въртележките с детски кончета масово се кръщаваха фюри, а по сергиите се продаваха снимки по петдесет стотинки с образите на Питър Грейвс и палавия му жребец. Върхът на сладоледа бяха едни детски панталонки с емблемата на Фюри, които струваха два пъти по-скъпо от останалата конфекция и много трудно се вреждаше човек да ги купи на детето си.
По-късно у нас се появи и серийният филм „Ласи" и чак тогава ни стана ясно, че той е направен по същия тертип като „Фюри", само дето главният герой тук беше куче, а не кон. За неизкушените във филмовото майсторство детски очи обаче и двата филма бяха безкрайно интересни, защото проповядваха любов към природата, животните и волния живот.
В някой от следващите броеве ще ви разкажем и за Ласи, но ще бъдем още по-доволни, ако вие със своите писма ни подскажете кой от култовите сериали на доброто старо време да представим по-нататък в нашата поредица.
Публикувано от Георги Календеров в петък, юли 16, 2010
Етикети: спомени
Франческа Гаал
0 коментараВ световната история на киното
тя ще си остане загадъчната и разкошна
Франческа Гаал.
И още: мъничкият раздразнителен и
забавен Петер, разтърсващ киноекраните
със своите весели песнички...
Знаменитата актриса и певица е родена през февруари 1904-а в Будапеща, в семейството на унгарски евреи. Докато не се сдобива с елегантния си артистичен псевдоним франческа Гаал, всички я знаят като фани Зилберщайн. Впрочем, с рождените си име и фамилия, голямата дама на позабравеното кино не живее дълго. Причината е една единствена: стремителната артистична кариера, която крехкото девойче с необичайна външност прави. Изпреварвайки всички останали от нейното поколение, фани впечатлява публиката не само с брилянтната си игра, но и с изписаните тънки вежди и чипото си носле - те дотолкова се харесват на нежната половина от човечеството, че всички започват да й подражават. А мъжете да я обожават.
Но всичко това е мода. А после и преди...
Как става актриса
14-годишната фани, скривайки истинската си възраст, постъпва в театрална школа. И само след две години слабичкото, незабележимо момиченце фантастично се вписва в ролите на травестити, играе самонадеяни момчета. Ки-нокритицитея наричат „прелестно хлапе с щипка черен пипер в кръвта си".
Съдбата обаче е на път да отреди на франческа Гаал стремително да се срине от звезда до нулата. Но пак да стигне своя връх/Закономерно! Нямото кино отпътува в миналото. Идва времето на гласовете. Вече се търсят артисти, които не само играят добре, но и пеят. Тук именно франческа Гаал прохожда като никоя друга. През 1931 -а успешно се снима във филма „Червена чушка", където изпълнява песните на Фридрих Ваксман.
Успехът е оглушителен. Но през 1933 година се налага два подписани от актрисата договора да се разтрогнат. Причината - расови мотиви. Точно тогава на власт в Германия идват фашистите и няма смисъл една еврейка, макар и безкрайно талантлива, да търси перспективи за себе си.
Известно е, че даже самият Адолф Хитлер не е имал нищо против творчеството на франческа. Просто не можел да се примири с неарийския й произход.
Така Гаал продължава творческата си кариера в Австрия. Толкова успешно, колкото и в родината си. И всичко това защото във Виена все още никой не обръща внимание на указанията на райха. Напротив, те всячески са пренебрегвани. С това може да се обясни фактът, че франческа Гаал веднага се снима в първата звукова лента на студиото „Тобис-Саша-фильм" под наименованията „Чиби - игривото момиче". След тази музикална комедия на Макс Нейфелд младата жена играе и в музикалния филм „Скандал в Будапеща".
На гребена на вълната
Филмът „Петер и Ева" на Херман Костерлиц става суперпопуля-рен и показва какъв огромен
творчески потенциал има франческа Гаал. В тази лента тя се снима едновременно в две главни роли, обединени в едно лице - според сценария малката Ева, обличайки момчешки дрехи, работи на бензиностанция под името Петер.
В онзи период актрисата се снима в Австрия в популярните филми на Джо Пастерняк „Малката мама" и „Катерина". Самият Пастернак тогава оглавява европейския филиал на американската фирма „Юниверсъл". Любителите на киното в целия Стар континент са във възторг от героинята, изиграна от тъмнокосата актриса. Дотолкова, че всички започват да й подражават. Не само чипото носле и тънките й вежди привличат вниманието - модна става и прическата „Петер". А в магазините получават солидни приходи от продажбите на шапките „малката мама".
Мнозина правят състояния, използвайки популярни имена на кинозвезди и по други начини. Например, пускайки огромен тираж грамофонни плочи с популярни песни, изпълнени от франческа Гаал.
Гоненията на Гьобелс
Всички харесват филмите с участието на франческа Гаал, но не и доктор Гьобелс и неговото министерство на пропагандата. Затова в кината на „Третия райх" е немислимо да се видят тези ленти. После в Австрия се установява фашисткото правителство на Миклош фон Хорти и мечтите на франческа и нейното обкръжение тази страна да стане тяхно надеждно убежище се превръщат в химера, фашисткият режим всячески преследва евреите. Затова актрисата е принудена в края на краищата да замине за Америка, установявайки се в Холивуд. Джо Пастернак предлага договори с киностудиото „Юниверсъл" не само на Гаал, но и на Херману Костерлиц. В така сложилата се ситуация това е спасение за актьорите. В Щатите посрещат с разтворени обятия блестящата звезда на европейското кино. И не само това - мнозина от светилата на кинематографията и кинобизнеса са убедени, че тя ще продължи успешно своята кариера и във „фабриката на мечтите". Така и става в началото. Франческа променя външността си, за да се пригоди към местните стандарти. Налага се да пооправи устата си, носа, брадичката, размера на бюста. Да промени цвета на косите си и дори да свали излишните килограми, за да изглежда съвсем слаба.
Всичко изглежда прекрасно, но... Напълно неочаквано за безбройните си почитатели кинозвездата зарязва всичко, отново пресича океана и се връща в родината си.
Отново в родината
Трудно е да се обясни какво отвежда Франческа право под ударите на нацистката машина. Единствено, съществува предположение, че актрисата е почувствала, че губи популярност в чуждата за нея Америка.
Отгоре на всичко дошлият с нея в Холивуд режисьор Хенри Костнър (този псевдоним приема Херман Костерлиц) не кани нея за римейка на филма „Пролетния град", а друга една актриса - Дина Дурбин. Това никак не се харесва на
Франческа, която решава, че приятелите, избягали заедно с нея от фашизма, са я предали. Това тя никога не им прощава. Независимо от опасностите се връща у дома, във военната Будапеща, и се обрича на страдания. Майка й вече се намира в Будапещенското гето, където в мъчения идва краят на дните й. Съдбата на сестрата на актрисата също е трагична - тя умира в концлагер. По време на нападение е убит и племенникът й.
А Франческа Гаал, доброволно завърнала се в този ад, по време на войната се крие в мазето на собствения си дом. Ужасът продължава четири дълги години, докато в града не влизат съветските танкисти. Именно те спасяват актрисата, чиито филми са много популярни и обичани в тогавашния СССР. Един от съветските войници по-късно ще си спомни: „С група войници се спуснахме в метрото, където се криеше от бомбите цялото мирно население на града -жени, старци, деца... Ужасяващо зрелище! Хората, измъчени от глад, целите потънали във влага, естествено се страхуват от нас. И точно в този момент от една групичка се отдели жена, която най-неочаквано запя, протягайки към нас ръце. Пееше песента от „Петер", а пред нас стоеше... самата франческа Гаал!"
Осигуряват й продукти, нормално жилище вместо разрушения й дом, обезпечават й комфорт, доколкото това е възможно по време
на война. Има свидетелства, че между Франческа и войникът, който разказва спомените си за своята първа среща с нея, се ражда красив роман, но в официалната биография на актрисата липсва и дума за това.
Живот след войната
След войната настъпва нов период в творчеството на актрисата - играе главните роли в Будапещенския драматичен театър, снима се във филми.
Уви, годините на младостта й са отминали, на новата социалистическа Унгария й трябват образи и идеали, различни от тези на стареещата кинозвезда. И отново абсолютно спонтанно, както вече й се е случвало, франческа Гаал зарязва всичко и заминава за Америка - в страната, в която вече малцина я помнят.
В Холивуд също царуват нови звезди, раждат се нови образи и кумири. Затова й предлагат само непривлекателна работа със скромни, незабележими роли.
Фактически в тази страна Франческа е обречена от самото начало, парите бързо свършват, на практика няма почти никакви доходи. В крайна сметка се налага дори да гладува.
Така, обречена на мъчения и неизвестност, голямата дама умира в чуждата Америка на 65-годишна възраст.
Според някои експерти причината за смърт й била в това, че на младини е увеличила ръста си с няколко сантиметра - заради операцията с времето напълно се обездвижва. Всяка крачка й носи непоносима болка.
Малкият обожавай Петер, покорил с танците и песните си половината свят, си отива завинаги.
Публикувано от Георги Календеров в събота, юли 10, 2010
Етикети: Франческа Гаал